Объркана съм и не знам откъде да започна. И дали ще успея да подредя мислите си така, че да ме разберете, а и да дадете съвет. Поне ще се опитам.
Дълги години живях в един немного голям град. Казвах, че не ми харесва, че не се чувствам комфортно. В същия този "некомфортен" град изживях трудна любов и години след това живях със спомени, идеализирах човека, който ме беше пренебрегнал заради друга. Междувременно започнах връзка с колега (кой казва, че няма подобни отношения или че не бива да има?) Той обаче е семеен, но това никога не ни попречи да сме заедно. Въпросът обаче не е в това. 
Преди година и три месеца реших, че не искам повече да живея там и така, събрах си багажа, преместих се в по-голям град, намерих си работа и мислех, че нещата се подреждат. Да, ама не! 
Първо страдах от липса на приятели(и още страдам), после започнах да осъзнавам какво съм имала и какво съм изгубила. Преди няколко месеца срещнах човек, който никога не е бил ангажиран и който ми предложи да живеем заедно на квартира, наскоро дори си купихме апартамент заедно, НО... 
Все повече и повече сравнявам сегашния с предишния и, за да съм честна, сегашният не печели. Ние нямаме общи интереси, защото той не се вълнува от нищо. Дори няма за какво да се скараме - той винаги се съгласява с мен и прави това, което аз искам. Гледа ме покорно в очите като куче, върти ми се на пета. Сигурно много жени биха искали такъв човек за себе си, но за мен това е скука! Осъзнах, че не го обичам - някаква тръпка в началото и - толкова. Казаха ми, че защото съм отскоро с него, защото не го познавам толкова, колкото предишния, защото нямаме общи познати... Че как да имаме, когато той не ме е запознал досега със свои приятели! А той познава мои приятели. 
Обичам оня, другия, женения, дето е готов на всичко, за да сме отново заедно. С него мога да говоря за всичко, може да ме разсмее, обича ме.
Приятелка ме съветва да не зарязвам сегашния, защото ми трябва сигурност, дете... За какво ми е тази сигурност и как да създам дете от човек, когото не обичам? Как да обичам това дете, след като не обичам бащата? Трябва ли да остана с него, защото е добър? Или да се "върна" при оня, който е всичко, което не искам от един мъж, но го обичам?
А сегашният рано или късно ще усети, че не го обичам. Живеем като добри съквартиранти, но докога? Докога можеш да живееш с един човек, заради   удобството, заради общественото мнение? Казвам "удобство", защото той за няколкото месеца заедно веднъж не ми е казал, че ме обича, което ме навежда на мислълта, че така му е удобно. Не държа до изтъркване да чувам тези думи, но поне веднъж може да ми погалят ухото - жена съм все пак. 
Никога не съм била лицемерка, а сега съм точно това и ме е срам, и ме е яд.
Дори не мисля за апартамента като придобивка - има начини, по които да се разреши този "битов проблем".
Предварително благодаря на всички, които имат желание да ме упрекнат, да ме подкрепят, да ми дадат съвет!

забрави стария, раздели се с настоящия и потърси този който е твоята половинка. Според мен нито един от двамата не е тази половинка. Успех.:))

ти е нужно време да останеш насаме със себе си и да преподредиш мислите, чувствата си. Най-желаните от нас неща идват в живота ни тогава, когато (привидно) се откажем да ги търсим и намерим на всяка цена. Ако на този етап се впуснеш да търсиш партньор е твърде вероятно, подведена от желанието си, да направиш пореден компромис със себе си. Остави нещата да отлежат и не се насилвай да живееш живот, който те лишава от самоуважението ти.
Поздрави от мен и кураж!

няма какво да правиш с човек, когото не обичаш. Пробвай да се разделите за малко и прецени дали ти липсва - може да се окаже, че не осъзнаваш колко много ти помага. Това, че човекът до теб е спокоен е хубаво. Сигурно се съгласява с теб, понеже те харесва. Това се променя с времето.
Ако не стане и се разделите, си помисли много хубаво преди да се върнеш при старата любов. Не си е работа да се замесваш с женен човек. Така причиняваш страдание на себе си, на него и семейството му!
Стискам ти палци.Изборът е труден и само твой.
:))))))))))))))))

Жените мечтаят за едни мъже, но имат нуждата от други. И ти не правиш изключение. Успех с живота. Любовта я остави за климактериума.

Това е положението.

Благодаря на всички и бих се радвала на още мнения. Да, изборът не е лек и е само мой. Ще опитам да преценя нещата трезво (доколкото мога) и да претегля кое би било по-доброто за мен, за да не правя компромиси със себе си и чувствата си.

Зная, че ще те заболи, но ще ти кажа къде е "коренчето". Не си възпитана да даваш любов, а само очакваш от другите. Попогледни в миналото си и ще видиш, че имам право.
Когато поправиш това (ако можеш, разбира се) точният човек ще се появи.
Любовта е даване...
Дерзай!

за нещо толкова лично. Дотук съвета на anahata ми се струва най-разумен, но се съмнявам, че страничен човек би могъл да те посъветва относно собствените ти чувства. Най-добре е сякаш наистина да останеш известно време сама и да се разбереш преди всичко със себе си. Какво искаш. Какво ти липсва. Какво имаш и трябва ли ти наистина. Такива ми ти работи.

Tova e, drugo ne moga da te posavetvam. Uspeh!

не му мисли, щом не го обичаш човека, колкото по-бързо се разделите по-добре и за двамата.
За женения пич - ЖЕНЕН Е! и там няма какво да му мислиш.
А за сигурността - тя не идва с мъж, апартамент или дете. Остави обществото и си живей твоя живот и преследвай мачтите си.
Късмет! :):):)

Аз поддържам мнението на ady бий им шута и на двамата и си намери друг.

Това за коренчето ме накара да се замисля. Не ме заболя, но наистина си зададох въпроса какво давам аз, за да очаквам да получа.
Ако трябва да се върна в детството си, аз бях пренебрегваната, защото брат ми беше проблемният и все на него му се обръщаше внимание. От малка сама се справях и ако съм пропуснала да давам, това е, защото съм се блъскала сама.
Какво искам ли? Какво ми липсва ли?
Искам да има човек, с когото мога да си говоря и който да може да ме разсмее.
А не такъв, който да заспива в 22 ч. пред телевизора, който да може да говори само за това какво ще се купи в апартамента и да няма грам чувство за хумор!
Ще ме упрекнете, че сама съм си виновна, когато съм се запознавала, че съм избързала в преценката си, че най-вероятно съм го направила, за да забравя другия и за да не съм сама... Не знам, но мисля, че още имам време да спра да глупея!:(((

... сърцето си! :)
Това е моя съвет. :)

Няма оправия! :-/

Дори и да останеш сама за известен период, не се насилвай сега да живвееш както не ти е по сърце. освен това, ти не с честна с хората около тебе, което също е натрупване на неблагоприятна карма. Нали знаеш, истината е най-добрата политика. Освен това, когато постъпиш така, както искаш, ще ти олекне, защото ще си честна и със себе си. Успех!

13. - 16:13 - Жени...
Няма оправия! :-/

От: zlika

Това успя да ме развесели!:)))

Веднъж направих компромис със себе си пак заради мъж. Не мисля, че и сега трябва да правя. Искам да бъда себе си и да живея с човек, когото обичам. Искам да виждам плешивината му сутрин като стана, да го прегръщам по шкембето, да го подстригвам с машинката, която аз съм му подарила за РД, да му купувам тениски, чорапи и слипове...
Толкова ли много искам? Голяма съм...

Не искам да утежнявам ситуацията, но помисли пред какво ще застанеш, ако решиш да се разделиш с този човек - делба на имот. То ще е почти като развод без да сте били женени.
И аз съм правила грешки от разбито сърце, така че напълно ти съчувствам. Дано излезе разбран човек и не се окаже при раздялата колко много всъщност държи на теб (при делба стойността ще се очертае тутакси).

Аз съм си виновна за тази прибързана крачка. Вариантите не са много: той остава - аз му наплащам; аз оставам - той ми наплаща(ама и двамата нямаме...); продаваме го, делим си парите, връщаме на банката и - всеки по пътя си.
Не знам дали няма да покаже друга страна, която не съм видяла все още, защото досега е живял само с родителите си и този апартамент може да го поблазни...

Всичко друго е поправимо. Съгласна съм с анахата, че ти трябва спокойствие. Мисля, че си в период на осъзнаване, на преориентиране, на личностна промяна. Дай си сметка за приоритетите си, запитай се кое е най-важно за теб. И дали си готова да платиш цената за онова, което най-силно желаеш. Не плащай данък обществено мнение. Понякога човек е по-самотен с човек, когото не обича, отколкото сам. Пожелавам ти много сила!

Аз, подобно на silvia, понякога звуча цинично, но ще ти кажа: върни се при женения, за да ти дойде акъла в главата. Ще бъдеш средството за запълване на нечия дупка, ще изстрадаш доста, ще стигнеш до едно дъно, от което понадолу не може и дано от там нататък се оттласнеш и промениш изцяло философията си. Така е, колкото и да ти говори някой, докато не те заболи истински от това което си си направила сама, няма да се поучиш. Като чета това, които си написала, явно има доста да я блъскаш тази глава, за да почнеш да мислиш и действаш по-рационално.
И още нещо, някак неадекватно е това ти изказване "как ще обичам детето като не обичам баща му". Ами то ако беше така, ако обичта към децата зависеше от обичта към бащите им, представяш ли си какво щеше да бъде, ами то повечето деца щяха да бъдат направо мразени от майките си. Това са пълни абсурдни глупости. Жената обича детето си не само независимо от баща му, но и независимо от всичко изобщо. Знаеш ли защо е така. Защото, макар и несправедливо от гледна точка на мъжа, жените гледат на децата си като на само свои. Така е, за щастие така е устроено женското мислене и това ще ти го каже всяка, която има дете.